Сирни заговезни – ден за прошка

Сирница или Сирни заговезни (Сирни поклади) е последният голям зимен празник според старите български обичаи. Той не е на постоянна дата, винаги е в неделния ден седем седмици преди Великден.

Обредността е подчинена на подготовката за поста преди Възкресение, който трае 49 дни. На Сирни заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите отиват при по-старите, покланят се, целуват ръка и казват „Прощавай!“. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. Денят е известен още и като Неделя на всеопрощението или просто Прошка. 

Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи е ритуалното палене на огън. Сутринта на Сирни заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високо място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да го прескачат за здраве. 

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели, те се носят от децата или младежите и с тях се извършва ритуално очистване на нивите, за да е по-плодородна годината. 

На празничната трапеза на Сирни заговезни задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.

Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. След като това приключи, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се запалва и по нея се гадае каква ще бъде годината.