Цветница е

Цветница или Връбница е сред най-големите подвижни християнски празници, отбелязван в неделята преди Възкресение Христово. Денят е свързан с тържественото влизане на Иисус в Йерусалим, където народът го посрещнал с палмови клонки, възгласявайки „Осанна!“. У нас този символ е заменен с върбови клонки, които се осветяват в църквата и се раздават на вярващите. Смята се, че върбата прогонва злите сили и болестите.

На места в страната все още се изпълнява народният обичай „кумичене“ – младите моми пускат венчета по река или кладенец, а според това чие венче излезе първо се гадае коя от тях ще се омъжи най-скоро. Ритуалът е символ на възраждане и нов живот.

На Цветница се вярва, че всяко цвете и дръвче празнува – затова празнуват и хората, носещи имена на цветя, растения и дървета. В България това са около 360 000 българи, кръстени Ангел/ина, Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин/а, Гроздан/ка, Далия, Дафина, Делия, Делян/а, Дилян/а, Динка, Детелин/а, Елица, Жасмина, Здравко/а, Зюмбюл/ка, Ива, Иглика, Калин/а, Камелия, Карамфил/ка, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен/а,Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян/а, Теменуга, Теменужка, Трендафил/ка, Фидан/ка, Цвета, Цветан/а, Цветанка, Цветелин/а, Цветомир/а, Цветослав/а, Цвятко, Череша, Явор/а, Ягода, Ясен/а, Ясмина и др.